Взето от www.hcxbg.hit.bg.
"Невежеството не е блаженство, а забвение."
Филип Уайл
Аз работя в библиотека и често поглеждам наоколо и провеждам един малък тест. Каня ви да го направите и вие: сравнете броя на хората, които четат книги и броя на тези, които се взират в светещия екран на техния монитор. След като видите колко са тези, които са на компютъра си, помислете какъв ефект има той върху умовете им. Първоначално това може да не ви се струва като голям проблем, защото сме чували, че да правиш своите проучвания на компютър е нещо хубаво и позитивно, но помислете за момент върху съответната ситуация: когато хората намерят някаква информация в интернет, спират ли се всъщност те да я прочетат и напълно да я осмислят? Целта на компютъра е да намериш лесно съответната информация, тъй че можем да кажем, че малко ще са тези хора, които ще си отделят от времето и силите за да я прочетат внимателно и да вникнат в нея. Простата процедура е click, drag, print и после набързо преглеждане на листа хартия за някоя дума, която ви е позната и има нещо общо с информацията, която търсите.
Основния проблем е, че хората използват компютри все повече и повече и четат книги все по-малко и по-малко. Процесът на добиване на знания се променя от четене към споменатото по-горе набързо преглеждане.С използването на компютри от хора на различни възрасти, от различни раси и социален статус, какво ще стане с процеса на предизвикване на човешкото внимание. Ако позволим на нашия мозък да продължава да се изражда по този начин скоро никой няма да отделя време да седне и да прочете някоя книга. Ученето никога не е било лесен процес. То никога няма и да бъде. Вкарването на нещо ново в мозъците ни ще става все по-трудно, ако продължаваме да ги храним с все една и съща информация. Мозъкът е най-великото нещо на света и ако го оставим да запустее, като вършим работата си чрез компютрите, то на нас хората няма да ни остане нищо. Почти постигнатата в много държави цел, да има компютри във всяка класна стая и масовата истерия, която преживяхме покрай компютърния проблем с 2000-та година, са събития, които ни показват колко зависими сме станали вече.
Ето го и разрешението: следващия път, когато ви трябва да намерите информация било то за училище, за университета или просто ви се наложи от ежедневието, скрийте очите си от компютъра и заровете нос в книгите. Вместо да използвате нечие чуждо есе, напишете ваше, с вашите си мисли. Може би ще е по-трудно, но ще научите повече. Щом някое начинание е трудно, то знайте, че вие се учите от него. Предизвикателството води до мъдрост.
Това, което сме, е нищо повече от това, колко знаем. Не се ограничавайте. Използвайте собствените си мисли и никога не позволявайте на компютъра да мисли вместо вас. Ако вашето внимание е било предизвикано от тази статия и вие сте я дочели докрай, то все още не е късно...
Извадено от Bushmado e-zine
.JPG)
