Живата легенда Marky Ramone покори Солун - впечатленията на един от присъствалите щастливци.
Публикувай тази новина в:

MySpace Facebook Svejo.net

Живата легенда Marky Ramone покори Солун - впечатленията на един от присъствалите щастливци.

Единственият останал жив член от състава на великите Ramones изнесе концерт в Солун (Гърция) миналата събота - 12-ти януари. Тук може да прочетете впечатленията на един фен, присъствал на шоуто и описал го с неподправен ентусиазъм от преживяното.

 

Една (почти?) сбъдната мечта

5 часа сутринта, алармата за събуждане се задейства, но този път не ми се струва така досадна както обикновено. Отчасти заради приятната мелодия, отчасти заради нетърпението и силното вълнение, които почти не ме оставиха да мигна през цялата нощ.
Пак така нетърпеливо се измивам и обличам, след което се втурвам с бодра крачка по скованите от сняг и лед градски улици, над които зловещо се стели гъста мъгла. Навън все още е тъмно, тук-там свети по някой прозорец, хората се приготвят да отидат на работа и да се потопят за пореден път в сивото ежедневие. Точно това сиво и убийствено-скучно ежедневие, от което в този момент успявам да избягам, макар и само за миг.
Докато се усетя вече съм на гарата, готов да се кача и да заема мястото си във влака, който ще ме отведе в един от балканските градове, с най-богата история - Солун. Тялото ми е вкочанено от жестокия студ, стоящ в пълен контраст с топлината, обливаща душата ми при мисълта за това, което ме очаква малко по-късно през деня. Най-накрая имам реалната възможност да се докосна до бащите, до една от групите, благодарение на които съществува пънкът - RAMONES. Ако трябва да съм по-конкретен - говоря за концерта на Марки Рамоун и приятели, който е и крайната цел на моето скромно пътешествие до южната ни съседка.
И така, мястото ми е удобно, влакът е уютен, топло е, с две думи - пей сърце! След около шест часа път вече сме на солунската гара. Многото време, оставащо до шоуто дава приятната възможност за разходка, впечатленията от която могат отново да бъдат сведени до само две думи - очарователен град! Всички положителни емоции, допълнени от трепетното очакване и нетърпението ме изпълват с особен ентусиазъм. Ентусиазъм, който не може да бъде пречупен нито от стряскащо-мръсните води на Бяло море, нито от арогантността на византийските блюстители на реда, които отчитат сериозна и полезна дейност, правейки се на мъже пред шепа хлапета (някои от които непълнолетни представители на по-нежния пол).
Същият този ентусиазъм ме принуждава леко да подраня с пристигането си пред клуб „Милос". Отпред вече, на по бира и сладки приказки се събират пънкове от всички възрасти, стари солунски рокери с мощни мотори, метълисти и изобщо - всякакви любители на качественият, истински рокенрол, дошли да видят и уважат живата легенда.
Самият клуб се оказва готино, но и леко тясно местенце, което обаче по никакъв начин не може да попречи на всеобщата веселба. Първи на сцената излизат местните веселяци от Go Over 1000. Енергичният пънкрок, сервиран от тримата изключително технични музиканти, дава силен старт на вечерта. Леката пауза, след тяхното изпълнение, повдига още повече адреналина на публиката, която става все по-многобройна. След още няколко минути оправдано търпение големият миг настъпва - Марки е на сцената, на няколко метра от мен. Излиза заедно с трибют-бандата, поздравява всички в залата с няколко думи на микрофона, след което заема мястото си зад барабаните.
Изпълнението започва с летящо начало - „Rockaway Beach", „Teenage Lobotomy" и „I Don't Care", изсвирени на един дъх. Момчетата свирят бързо и надъхано, което се харесва много на публиката. В залата настъпва тотален хаос - танци, пого, стейдж-дайвинг и много много пеене. Продължаваме с „Commando" и „Sheena Is A Punk Rocker", а малко след това Марки посвещава изпълнението на „Chinese Rock" на падналите герои на пънка - Джоуи, Диди, Джони, Джери Нолън и Сид Вишъс. След около час и половина на сцената и два биса успявам да чуя на живо почти всички песни на RAMONES, които от години пълнят душата ми, звучейки от прашни аудиокасети и дискове - „I Wanna Be Sedated", „Believe In Miracles", „KKK Took My Baby Away", „Rock&Roll High School" и т.н. Очаквано за финал остава „Blitzkrieg Bop" с безсмъртния рефрен „Hey Ho Let's Go", които правят случващото се в залата просто неописуемо.
На всички присъстващи ни е ясно, че на сцената не са самите RAMONES. И въпреки това ни се ще да вярваме, че е така. Доскоро самият аз бях убеден, че една от най-големите ми мечти е фактически неосъществима - да присъствам на живо изпълнение на любимата си банда. Но прегракналото ми от пеене гърло и незабравимите емоции от това велико изживяване ме карат сам да опровергая самия себе си. Дадох си сметка, че Джоуи, Джони и ДиДи не са вече сред нас, въпреки което е живо това, което те са ни завещали, жива е Идеята RAMONES. Жива е, дори да имаме само един Рамоун пред нас, който да ни свърже с нея. Затова мога съвсем смело да заключа - една сбъдната мечта.

Автор: chaosbs

 
тагове: , , , ,
 
Още новини за Други
всички новини